ИНФОРМАЦИЯ В РЕАЛНО ВРЕМЕ

gnss
Перманентна GNSS мрежа

Геодезия

Кратка историческа справка

1948 – Създава се Секция “Геодезия” към Техническия институт на БАН;
1951 – С постановление на министерския съвет (ПМС/31.03.1951) се въвежда координатна система 1950 г. Теоретичната основа и параметри на системата са предложени от Христов, а преходът от дейктвуващата до тогава система 1930 г. в новата система 1950 г. е извършен по негови трансформационни формули и под негово ръководство;
1952 – Под егидата на БАН и по инициатива на акад. Вл. Христов, в сградата на Народното събрание се провежда първата, наречена по-късно “Софийска” конференция на геодезическите служби на страните от Източна Европа. Вземат се важни решения за обединение и въвеждане на единни стандарти за държавните геодезически системи и картна продукция, на основата на елипсоида на Красовски, нормалните височини, Гаусовите координати и свързаната с тях проекция;
1955 – Секцията “Геодезия” към Техническия институт на БАН прераства в Централна лаборатория по геодезия (ЦЛГ), която през 1956 г. получава статут на институт;
1957 – В рамките на Международната геофизична година се организира и провежда международна наблюдателна кампания за определяне на разликите между географските дължини на основните точки от астрономо-геодезическите мрежи на страните от Източна Европа;
1957 – Излиза от печат монографията на акад. Вл. Христов “Координаты Гауса-Крюгера на элипсоиде вращения”, Изд. геод. лит. Москва;
1958 – Вл. Христов е избран за академик на БАН;
1958 – Излиза бр. 1 (Книга I) на “ИЗВЕСТИЯ на Централната лаборатория по геодезия”, с което се слага началото на публикации от поредица геодезически трудове за Лабораторията. Отговорен редактор е акад. Вл. Христов;
1959 – Извършена е махална гравиметрична връзка между световната гравиметрична точка в Потсдам и основната гравиметрична точка на България. Тя е осществена от два независими екипи – български (проф. Ив. Петков) и германски (д-р К. Елстнер), съгласно споразумението между директора на Централната лаборатория по висша геодезия акад. Христов и директора на Геодезическия институт в Потсдам проф. Райхенедер;
1959 – Възстановен е Българският национален комитет по геодезия и геофизика (БНКГГ), като член на Международния съюз по геодезия и геофизика. За негов председател е избран акад. Вл. Христов. За седалище на комитета се определя ЦЛВГ при БАН. БНКГГ е създаден с правителствено решение през 1931 г. и ситуиран административно в Софийския университет. По време на втората световна война и в годините след нея е прекратил съществуването си. С мотивиран доклад до ръководството на БАН и правителството на страната, акад. Христов успява да постигне възстановяването на Комитета и в следващите години активира прекъснатите до тогава връзки с МСГГ;
1959 – Излиза от печат монографията на акад. Вл. Христов “Общая теория примененных в геодезии координат”, Изд. БАН, София;
1959 – Издават се “Таблици за всички задачи на висшата геодезия върху елипсоида на Красовски за зоната 25 – 55 градуса” под редакцията на акад. Вл. Христов и акад. Антал Тарци Хорнох от Научно-изследователския институт по геодезия и геофизика към Унгарската академия на науките;
1963 – Доставен и монтиран е пасажен инструмент на фирмата “Цайс” с което се поставя началото на астрономичните наблюдения за определяне на време в България. Резултатите се изпращат регулярно в службите “Еталонно време ” в Москва и Международното бюро за време в Париж;
1965 – акад. Вл. Христов получава званието “заслужил деятел на науката”;
1966 – Излиза от печат монографията на акад. Вл. Христов “Расширение уравнивания по способу наименьших квадратов”, Изд. БАН, София.
1966 – Излиза от печат монографията на акад. Вл. Христов “Расширение уравнивания по способу наименьших квадратов”, Изд. БАН, София.
1966 – Доставена е камера за фотографски наблюдения на изкуствени спътници на Земята, т. нар. Потсдамска камера. От синхронни наблюдения на спътника Ехо 2 се определя азимута София-Рига, като наблюденията са извършени от екипи на Лабораторията и Военно-топографската служба (ВТС) към Министерство на отбраната. По този начин се слага началото на използването на ИСЗ за геодезически цели у нас;
1969 – Провежда се международен симпозиум по “Континентални мрежи”. Организиран от БНКГГ и ЦЛВГ в рамките на научното сътрудничество с МСГГ и в изпълнение на неговия календар. Присъствуват изтъкнати учени в областта на висшата геодезия от много страни на света;
1969 – Провежда се международен симпозиум по “Континентални мрежи”. Организиран от БНКГГ и ЦЛВГ в рамките на научното сътрудничество с МСГГ и в изпълнение на неговия календар. Присъствуват изтъкнати учени в областта на висшата геодезия от много страни на света;
1969 – Под ръководството на акад. Вл. Христов започва разработването на тема: “Метод за определяне на астрономогеодезическите компоненти на отклонението на отвеса, необходими за решаване на редукционната проблема на територията на България” заявена от Държавния комитет за наука и технически прогрес;
1970 – В кн. XI 1970 на ИЗВЕСТИЯ на Централната лаборатория по геодезия е публикувано “Предложение на Българския национален комитет по геодезия и геофизика за уточняване на геодезическата референтна система 1967 г.”. Предлжението е изцяло разработено от акад. Христов. Насочено е към подобряване на приетата с резолюция № 22 на МСГГ цюрихска геодезическа система 67. Основната част от предложенията са приети и използвани при окончателното приемане през 1979 г. в Камбера на Геодезическата референтна система 1980 (GRS80);
1971 – акад. Вл. Христов получава званието “народен деятел на науката”;
1971 – акад. Вл. Христов е избран за член на съвета на Постоянната комисия VII “Съвременни движения на земната кора” към Международната асоциация по геодезия;
1971 – Съвместно с Геологическия институт на БАН и НИИГиФ се изготвят и издават карти на съвременните движения на земната кора в България;
1972 – Централната лаборатория по геодезия (ЦЛГ) се преименува в Централна лаборатория по висша геодезия (ЦЛВГ);
1972 – Доставен е Зенитен телескоп на фирмата “Цайс”, с който и досега се извършват астрономични наблюдения за определяне на ширина на Геодезическата обсерватория “Плана”;
1980 – Съвместно с НИИГиФ се създават и издават карти на съвременните вертикални движения на земната кора на страните от Източна Европа;
1983 – Официално е открита Геодезическата обсерватория “Плана” към ЦЛВГ.
2010 – Създава се Национален институт по геофизика, геодезия и география

Онлайн гео услуги

Оттук можете да изискате извършването на различни платени услуги от Националния институт по Геофизика, Геодезия и География. Посетете долния линк и попълнете електронната форма с желаната от вас услуга. НИГГГ ще се свърже във възможно най-кратък срок с детайли относно вашата поръчка.

requestaquote-button-bg

Вашето мнение е важно

Сведенията, които ще ни доставите за Вашето населено място чрез този Въпросник, ще бъдат използвани изключително за повишаване качеството на превантивните мерки.

fillupquestionaire-button-bg