Български
English 
История
Първите писмени сведения за земетресенията на територията на страната се отнасят към I век пр.н.е. когато земетресение е разкъсало Чиракманското плато и погребало в Черно море античния град Бизоне (Каварна). За целия “досеизмологичен” период преди 1891 г., до нас са достигнали сравнително ограничен брой исторически хроники и документи, съдържащи главно сведения и описания за станали силни земетресения по нашите земи.
Началото на организирано и системно изучаване на земетресенията в България е положено през 1891 г. от акад. Спас Вацов, който се явява основоположник на българската метеорология и сеизмология. Той последователно осъществява разширяването на сеизмологичните изследвания в рамките на дейността на Централната метеорологична станция (Ц.М.С.) в София, която ръководи от 1890 г.
По-надолу в хронологичен ред са дадени само най-важните моменти от развитието на сеизмологичните изследвания у нас. Те могат да бъдат групирани в три основни етапа.
I. Неинструментален етап (1891-1904 г.)
| 1891 – | Сп. Вацов организира кореспондентска мрежа за събиране на сведения за усетените в страната земетресения |
| 1892 – | Начало на системно събиране и обработване на макросеизмични сведения от Ц.М.С. |
| 1902 – | Излиза първата книга на Сп. Вацов от поредицата “Земетресения в България през ХIХ век”. В книгата е отпечатана инструкцията за наблюдаване на земетресенията с незначителни допълнения спрямо оригинала от 1894 г. Под редакцията на Сп. Вацов последователно се отпечатват “Земетресенията в България” от N 2/1901 г. през 1903 г. до N 14-17/1913-16 г. през 1923 г. |
| 1903 – | България става член на Международната сеизмологична асоциация; Сп. Вацов участва в нейния втори конгрес в Страсбург |
| 1904 – | На 4 април в долината на р. Струма става най-силното земетресение в страната (магнитуд 7.8, интензивност от 10 степен), дало тласък за организиране на инструментални наблюдения в България; излиза първата популярна статия за земетресенията (А. Иширков, сп. Училищен преглед); първа публикация в чужбина за земетресението в Струмската долина от Грабловитц (G.Grablovitz, Италия). |
II. Етап на начални инструментални наблюдения и научни изследвания (1905-1959 г.)
| 1905 – | В София е създадена първата сеизмична станция |
| 1907 – | Излиза от печат N1 на Сеизмологичен бюлетин за регистрациите през 1905 г. в станция София |
| 1912 – | Ст.Стайков публикува в Италия първата теоретична работа върху определяне на дълбочината на земетръсното огнище по макросеизмични данни; в станция София е монтиран от Ст.Стайков сеизмограф Омори-Бош с маса 25 kg |
| 1913 – | На 14 юни става разрушително земетресение в Г.Оряховица-В.Търново, като Ст. Стайков осъществява първото подробно полево обследване, публикувано през 1917 г.; публикации за земетресението и на Г. Бончев и П. Бакалов |
| 1917 – | Земетресение в София на 18 октомври с интензивност от 7-8 степен; пълните изследвания на Р.Иванов са публикувани през 1931 г. |
| 1927/28 – | Извършено е уникално нивелиране преди и повторено след разрушителните земетресения в Маришката долина; резултатите са публикувани от К.Янков през 1945 г.; Ч.Рихтер ги използва в книгата си “Елементарна сеизмология” (1958 г.), като един от малкото такива примери в света |
| 1928 – | На 14, 18 и 25 април стават разрушителни земетресения в Маришката долина; извършени са многобройни полеви изследвания последвани от публикации на К.Киров (1928-1935 г.), Г.Бончев (1928 г.), Ст.Бончев и П.Бакалов (1928 г.), Я.Зелков (1929 г.), Н.Пенчев (1930 г.), Дирекция за подпомагане на пострадалите-ДИПОЗЕ (1931 г.) и др.; публикации са осъществени и от чужди изследователи, като Е.Михайлович (J.Mihailovic, 1933 г.) |
| 1930 – | Посмъртно е издадена книгата на Ст.Стайков “Градиво за сеизмографията на България, Тракия и Македония”-основно помагало за изучаване на земетръсната история в страната |
| 1934 – | В станция София К.Янков монтира на 1 октомври двукомпонентен механичен хоризонтален сеизмограф Вихерт с маса 1000 kg, период 9-11 s, увеличение около 200 пъти (с въздушно затихване), с което се поставя началото на по-модерна регистрация, позволяваща изучаване и на динамиката на сеизмичните вълни |
| 1938 – | К.Янков публикува обобщаващото изследване “Сеизмичните прояви в България” |
| 1942 – | През м. март в сеизмична станция София е монтиран от К.Янков и Н.Генадиев механичен двукомпонентен хоризонтален сеизмограф Крумбах (Йена) за регистрация на близки земетресения: маса на всяка компонента по 100 kg, период 1-3 s, увеличение до 100 пъти (с въздушно затихване) |
| 1951 – | От 1 януари сеизмологичната служба е отделена от метеорологията и прехвърлена към Главна дирекция за геоложки и минни проучвания с постановление на МС Nо2185/27.VII.1950 г. |
| 1955 – | В станция София започва да работи първия трикомпонентен сеизмограф Крумбах предназначен за регистрация на близки земетресения: две фото-оптични хоризонтални компоненти и вертикален галванометричен сеизмограф (собствен период около 2 s и увеличение 2500-3000 пъти) |
| 1956 – | Проф. И.Петков започва изнасянето на разширен курс по обща геофизика и сеизмология пред студентите-физици в Софийския университет; двутомен курс е публикуван през 1968 г. |
| 1957 – | Първо обосновано сеизмостатистическо райониране на страната (К.Киров, Е.Григорова); първи действащ Правилник за проектиране и строителство в земетръсни райони (начален опит за Правилник от 1947 г.) |
III. Етап на разширяване на научните изследвания и модернизиране на наблюдателната мрежа (от 1960 г.)
| 1960 – | По инициатива на акад. Л.Кръстанов се създава Геофизичен институт към БАН (Постановление на МС от 11.ХI.1959 г.); сеизмологичната служба от геоложките проучвания е прехвърлена в института и от 1 август е формирана секция “Сеизмология”; в станция София е инсталиран модерен галванометричен трикомпонентен сеизмограф тип СК, конструкция на проф. Д.П.Кирнос и преработен от 1.IХ.1964 г. с негово участие в първия у нас дългопериоден сеизмограф СКД с убеличение над 1000 пъти |
| 1961 – | Oсъществено е първото детайлно и микросеизмично райониране в района на язовир Кърджали с участието на проф. С.В.Медведев и български специалисти; открита е втората българска сеизмична станция в Димитровград; излиза първата книга по противоземетръсна устойчивост на сградите в страната |
| 1965 – | Пусната е в действие третата сеизмична станция “Павликени”, снабдена с първите в страната високо чувствителни късопериодни сеизмографи с убеличение 50000 пъти. Завършена е нормирана магнитудна скала за близки и далечни земетресения |
| 1968 – | Започва да работи четвърта сеизмична станция в Кърджали; публикувани са нови и пълни енергетични и кинематични данни за силните и разрушителни земетресения в страната след 1900 г.; магнитудната скала е допълнена с оценките върху продължителността на сеизмичните колебания |
| 1970 – | Започва изпълнението на Балканския сеизмологичен проект ръководен от д-р В. Карник (V.Karnik, Чехословакия); създадена е първата подвижна сеизмична станция на автомобил УАЗ; в София е проведен третият конгрес на Европейската комисия по противоземетръсно инженерство |
| 1971 – | Започва да работи временната сеизмична станция Витоша |
| 1972 – | Монтирани са първите акселерографи тип SMA-1 за регистрация на силни движения |
| 1973 – | В Геофизичния институт е формирана секция “Сеизмична механика”, която от 1982 г. става самостоятелна лаборатория към БАН |
| 1974 – | Публикуват се първите основни резултати от Балканския сеизмологичен проект, включително първия общо балкански сеизмологичен каталог; завършена е подземната част на обсерватория Витоша и са монтирани модерни сеизмографи за регистрация на слаби и силни, близки и далечни земетресения |
| 1977 – | Проведени са обстойни проучвания на ефектите и последиците от земетресението на 4 март във Вранча; започва да функционира сеизмологична станция Пловдив; правят се първи опити за конструиране на сеизмографи в България |
| 1978 – | Осъществено е телеметрично предаване на аналогова сеизмологична информация по радио чрез УКВ от хижа Сълзица (Витоша) до сградата на Геофизичния институт с опитна апаратура разработена в института (Сп.Делистоянов); започва да работи сеизмична станция Мусомища; пристигат и се обучават първите чуждестранни специализанти по сеизмология у нас |
| 1979 – | Завършено е прогностичното сеизмично райониране на страната от широк колектив под ръководството на акад. Е.Бончев (водещ сеисмолог е проф. Людмил Христосков); започва да работи сеизмична станция Преселенци; изцяло е завършена обсерватория Витоша, с което тя се превръща в най-добре оборудваната и високо чувствителна сеизмична станция в страната и ЮИ Европа; документирани са първи йоносферни предвестници за земетресението от 4 март 1977 г. във Вранча |
| 1980 – | Под ръководството на проф. Людмил Христосков е създадена е модерна Национална оперативна телеметрична система за сеизмологична информация (НОТССИ), с което се постига ниво на регистрация и обработка, сравнимо с най-добрите системи в света; осъществени са първите моделни изследвания за оптимизация на сеизмологичната мрежа; започва изграждането на наблюдателна мрежа за регистрация на силни движения чрез акселерографи (72 акселерографа тип SMA-1 и няколко прибора SMA-2 и SMA-3); обучават се и първите чуждестранни аспиранти по сеизмология в България |
| 1981 – | Към НОТССИ започва да работи автоматизиран сеизмологичен център, базиран на минимашина PDP 11/34; начало на архив от цифрови данни за близки земетресения; разработена е програма за изграждане на комплексен прогностичен полигон за търсене на предвестници в централната част на страната-полигон “София-Пловдив” |
| 1982 – | Завършен е първи етап на разработката по прогнозиране на последствията от бъдещи силни земетресения в страната |
| 1985 – | Излиза Библиографски каталог на Геофизичен институт за 1960-1985 г., съдържащ пълна справка за отпечатаните работи по сеизмология от български автори; начални изследвания по електромагнитни предвестници у нас; разработен е проект за пет нови сеизмологични станции към НОТССИ: Луковит, Стражица, Разград |
| 1987 – | Влизат в сила новите Норми за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони, в които за основа е използвана прогнозната карта на сътресаемостта за период 1000 години; предложен е тримерен модел на литосферата за централната част на Балканите |
| 1988 – | Страната е домакин на ХХI Генерална асамблея на Европейската сеизмологична комисия от 23 до 27 август в НДК, София; представени са 30 доклада на български автори; излиза обобщаваща монография за строежа на земната кора в България (Хр. Дачев) |
| 1991 – | Завършено е строителството на подземната и надземната част на модерна сеизмологична обсерватория в Пловдив, замислена като дублиращ център на НОТССИ |
| 1995 – | Към НОТССИ са добавени новоизградените локалните сеизмични мрежи Провадия и Козлодуй |
| 2002 – | Разработена е концепция за създаване на нова карта на сеизмичното райониране от хазартен тип, като основа за въвеждане на европейските противоземетръсни норми ( Еврокод 8 ) |
| 2006 – | Осъществена е цялостна модернизация на Националната Сеизмологична Мрежа (НСМ), като се използват модерни електронни сеизмографи и цифрови системи за пренос на сигналите от сеизмичните станции до центъра, а регистрацията, обработката и архивирането на информацията се осъществява от специализирана компютърна система. |
| 2009 – | Разработени са картите от новото сеизмично райониране от хазартен тип, като основа за въвеждане на европейските противоземетръсни норми (Еврокод 8). |
В горната последователност отбелязваме и най-важните следващи стъпки за развитие и подобряване на наблюденията и анализа на сеизмичността в национален план. На първо място е увеличението на броя на сеизмичните станции – плътността им не е достатъчна за пълноценното изучаване на слабата сеизмичност по цялата територия на страната – по-добре са обхванати само земетръсните райони в централната й част. От особено важно научно и социално значение е изграждането и на комплексен прогностичен полигон за търсене на предвестници на силни земетресения у нас, за който от 1980 г. до сега не могат да се обезпечат необходимите финансови средства.
