ИНФОРМАЦИЯ В РЕАЛНО ВРЕМЕ

gnss
Перманентна GNSS мрежа

Сеизмология

История

Първите писмени сведения за земетресенията на територията на страната се отнасят към I век пр.н.е. когато земетресение е разкъсало Чиракманското плато и погребало в Черно море античния град Бизоне (Каварна). За целия “досеизмологичен” период преди 1891 г., до нас са достигнали сравнително ограничен брой исторически хроники и документи, съдържащи главно сведения и описания за станали силни земетресения по нашите земи.

Началото на организирано и системно изучаване на земетресенията в България е положено през 1891 г. от акад. Спас Вацов, който се явява основоположник на българската метеорология и сеизмология. Той последователно осъществява разширяването на сеизмологичните изследвания в рамките на дейността на Централната метеорологична станция (Ц.М.С.) в София, която ръководи от 1890 г.

По-надолу в хронологичен ред са дадени само най-важните моменти от развитието на сеизмологичните изследвания у нас. Те могат да бъдат групирани в три основни етапа.

I. Неинструментален етап (1891-1904 г.)

1891 – Сп. Вацов организира кореспондентска мрежа за събиране на сведения за усетените в страната земетресения
1892 – Начало на системно събиране и обработване на макросеизмични сведения от Ц.М.С.
1902 – Излиза първата книга на Сп. Вацов от поредицата “Земетресения в България през ХIХ век”. В книгата е отпечатана инструкцията за наблюдаване на земетресенията с незначителни допълнения спрямо оригинала от 1894 г. Под редакцията на Сп. Вацов последователно се отпечатват “Земетресенията в България” от N 2/1901 г. през 1903 г. до N 14-17/1913-16 г. през 1923 г.
1903 – България става член на Международната сеизмологична асоциация; Сп. Вацов участва в нейния втори конгрес в Страсбург
1904 – На 4 април в долината на р. Струма става най-силното земетресение в страната (магнитуд 7.8, интензивност от 10 степен), дало тласък за организиране на инструментални наблюдения в България; излиза първата популярна статия за земетресенията (А. Иширков, сп. Училищен преглед); първа публикация в чужбина за земетресението в Струмската долина от Грабловитц (G.Grablovitz, Италия).

II. Етап на начални инструментални наблюдения и научни изследвания (1905-1959 г.)

1905 – В София е създадена първата сеизмична станция
1907 – Излиза от печат N1 на Сеизмологичен бюлетин за регистрациите през 1905 г. в станция София
1912 – Ст.Стайков публикува в Италия първата теоретична работа върху определяне на дълбочината на земетръсното огнище по макросеизмични данни; в станция София е монтиран от Ст.Стайков сеизмограф Омори-Бош с маса 25 kg
1913 – На 14 юни става разрушително земетресение в Г.Оряховица-В.Търново, като Ст. Стайков осъществява първото подробно полево обследване, публикувано през 1917 г.; публикации за земетресението и на Г. Бончев и П. Бакалов
1917 – Земетресение в София на 18 октомври с интензивност от 7-8 степен; пълните изследвания на Р.Иванов са публикувани през 1931 г.
1927/28 – Извършено е уникално нивелиране преди и повторено след разрушителните земетресения в Маришката долина; резултатите са публикувани от К.Янков през 1945 г.; Ч.Рихтер ги използва в книгата си “Елементарна сеизмология” (1958 г.), като един от малкото такива примери в света
1928 – На 14, 18 и 25 април стават разрушителни земетресения в Маришката долина; извършени са многобройни полеви изследвания последвани от публикации на К.Киров (1928-1935 г.), Г.Бончев (1928 г.), Ст.Бончев и П.Бакалов (1928 г.), Я.Зелков (1929 г.), Н.Пенчев (1930 г.), Дирекция за подпомагане на пострадалите-ДИПОЗЕ (1931 г.) и др.; публикации са осъществени и от чужди изследователи, като Е.Михайлович (J.Mihailovic, 1933 г.)
1930 – Посмъртно е издадена книгата на Ст.Стайков “Градиво за сеизмографията на България, Тракия и Македония”-основно помагало за изучаване на земетръсната история в страната
1934 – В станция София К.Янков монтира на 1 октомври двукомпонентен механичен хоризонтален сеизмограф Вихерт с маса 1000 kg, период 9-11 s, увеличение около 200 пъти (с въздушно затихване), с което се поставя началото на по-модерна регистрация, позволяваща изучаване и на динамиката на сеизмичните вълни
1938 – К.Янков публикува обобщаващото изследване “Сеизмичните прояви в България”
1942 – През м. март в сеизмична станция София е монтиран от К.Янков и Н.Генадиев механичен двукомпонентен хоризонтален сеизмограф Крумбах (Йена) за регистрация на близки земетресения: маса на всяка компонента по 100 kg, период 1-3 s, увеличение до 100 пъти (с въздушно затихване)
1951 – От 1 януари сеизмологичната служба е отделена от метеорологията и прехвърлена към Главна дирекция за геоложки и минни проучвания с постановление на МС Nо2185/27.VII.1950 г.
1955 – В станция София започва да работи първия трикомпонентен сеизмограф Крумбах предназначен за регистрация на близки земетресения: две фото-оптични хоризонтални компоненти и вертикален галванометричен сеизмограф (собствен период около 2 s и увеличение 2500-3000 пъти)
1956 – Проф. И.Петков започва изнасянето на разширен курс по обща геофизика и сеизмология пред студентите-физици в Софийския университет; двутомен курс е публикуван през 1968 г.
1957 – Първо обосновано сеизмостатистическо райониране на страната (К.Киров, Е.Григорова); първи действащ Правилник за проектиране и строителство в земетръсни райони (начален опит за Правилник от 1947 г.)

III. Етап на разширяване на научните изследвания и модернизиране на наблюдателната мрежа (от 1960 г.)

1960 – По инициатива на акад. Л.Кръстанов се създава Геофизичен институт към БАН (Постановление на МС от 11.ХI.1959 г.); сеизмологичната служба от геоложките проучвания е прехвърлена в института и от 1 август е формирана секция “Сеизмология”; в станция София е инсталиран модерен галванометричен трикомпонентен сеизмограф тип СК, конструкция на проф. Д.П.Кирнос и преработен от 1.IХ.1964 г. с негово участие в първия у нас дългопериоден сеизмограф СКД с убеличение над 1000 пъти
1961 – Oсъществено е първото детайлно и микросеизмично райониране в района на язовир Кърджали с участието на проф. С.В.Медведев и български специалисти; открита е втората българска сеизмична станция в Димитровград; излиза първата книга по противоземетръсна устойчивост на сградите в страната
1965 – Пусната е в действие третата сеизмична станция “Павликени”, снабдена с първите в страната високо чувствителни късопериодни сеизмографи с убеличение 50000 пъти. Завършена е нормирана магнитудна скала за близки и далечни земетресения
1968 – Започва да работи четвърта сеизмична станция в Кърджали; публикувани са нови и пълни енергетични и кинематични данни за силните и разрушителни земетресения в страната след 1900 г.; магнитудната скала е допълнена с оценките върху продължителността на сеизмичните колебания
1970 – Започва изпълнението на Балканския сеизмологичен проект ръководен от д-р В. Карник (V.Karnik, Чехословакия); създадена е първата подвижна сеизмична станция на автомобил УАЗ; в София е проведен третият конгрес на Европейската комисия по противоземетръсно инженерство
1971 – Започва да работи временната сеизмична станция Витоша
1972 – Монтирани са първите акселерографи тип SMA-1 за регистрация на силни движения
1973 – В Геофизичния институт е формирана секция “Сеизмична механика”, която от 1982 г. става самостоятелна лаборатория към БАН
1974 – Публикуват се първите основни резултати от Балканския сеизмологичен проект, включително първия общо балкански сеизмологичен каталог; завършена е подземната част на обсерватория Витоша и са монтирани модерни сеизмографи за регистрация на слаби и силни, близки и далечни земетресения
1977 – Проведени са обстойни проучвания на ефектите и последиците от земетресението на 4 март във Вранча; започва да функционира сеизмологична станция Пловдив; правят се първи опити за конструиране на сеизмографи в България
1978 – Осъществено е телеметрично предаване на аналогова сеизмологична информация по радио чрез УКВ от хижа Сълзица (Витоша) до сградата на Геофизичния институт с опитна апаратура разработена в института (Сп.Делистоянов); започва да работи сеизмична станция Мусомища; пристигат и се обучават първите чуждестранни специализанти по сеизмология у нас
1979 – Завършено е прогностичното сеизмично райониране на страната от широк колектив под ръководството на акад. Е.Бончев (водещ сеисмолог е проф. Людмил Христосков); започва да работи сеизмична станция Преселенци; изцяло е завършена обсерватория Витоша, с което тя се превръща в най-добре оборудваната и високо чувствителна сеизмична станция в страната и ЮИ Европа; документирани са първи йоносферни предвестници за земетресението от 4 март 1977 г. във Вранча
1980 – Под ръководството на проф. Людмил Христосков е създадена е модерна Национална оперативна телеметрична система за сеизмологична информация (НОТССИ), с което се постига ниво на регистрация и обработка, сравнимо с най-добрите системи в света; осъществени са първите моделни изследвания за оптимизация на сеизмологичната мрежа; започва изграждането на наблюдателна мрежа за регистрация на силни движения чрез акселерографи (72 акселерографа тип SMA-1 и няколко прибора SMA-2 и SMA-3); обучават се и първите чуждестранни аспиранти по сеизмология в България
1981 – Към НОТССИ започва да работи автоматизиран сеизмологичен център, базиран на минимашина PDP 11/34; начало на архив от цифрови данни за близки земетресения; разработена е програма за изграждане на комплексен прогностичен полигон за търсене на предвестници в централната част на страната-полигон “София-Пловдив”
1982 – Завършен е първи етап на разработката по прогнозиране на последствията от бъдещи силни земетресения в страната
1985 – Излиза Библиографски каталог на Геофизичен институт за 1960-1985 г., съдържащ пълна справка за отпечатаните работи по сеизмология от български автори; начални изследвания по електромагнитни предвестници у нас; разработен е проект за пет нови сеизмологични станции към НОТССИ: Луковит, Стражица, Разград
1987 – Влизат в сила новите Норми за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони, в които за основа е използвана прогнозната карта на сътресаемостта за период 1000 години; предложен е тримерен модел на литосферата за централната част на Балканите
1988 – Страната е домакин на ХХI Генерална асамблея на Европейската сеизмологична комисия от 23 до 27 август в НДК, София; представени са 30 доклада на български автори; излиза обобщаваща монография за строежа на земната кора в България (Хр. Дачев)
1991 – Завършено е строителството на подземната и надземната част на модерна сеизмологична обсерватория в Пловдив, замислена като дублиращ център на НОТССИ
1995 – Към НОТССИ са добавени новоизградените локалните сеизмични мрежи Провадия и Козлодуй
2002 – Разработена е концепция за създаване на нова карта на сеизмичното райониране от хазартен тип, като основа за въвеждане на европейските противоземетръсни норми ( Еврокод 8 )
2006 – Осъществена е цялостна модернизация на Националната Сеизмологична Мрежа (НСМ), като се използват модерни електронни сеизмографи и цифрови системи за пренос на сигналите от сеизмичните станции до центъра, а регистрацията, обработката и архивирането на информацията се осъществява от специализирана компютърна система.
2009 – Разработени са картите от новото сеизмично райониране от хазартен тип, като основа за въвеждане на европейските противоземетръсни норми (Еврокод 8).

В горната последователност отбелязваме и най-важните следващи стъпки за развитие и подобряване на наблюденията и анализа на сеизмичността в национален план. На първо място е увеличението на броя на сеизмичните станции – плътността им не е достатъчна за пълноценното изучаване на слабата сеизмичност по цялата територия на страната – по-добре са обхванати само земетръсните райони в централната й част. От особено важно научно и социално значение е изграждането и на комплексен прогностичен полигон за търсене на предвестници на силни земетресения у нас, за който от 1980 г. до сега не могат да се обезпечат необходимите финансови средства.

Онлайн гео услуги

Оттук можете да изискате извършването на различни платени услуги от Националния институт по Геофизика, Геодезия и География. Посетете долния линк и попълнете електронната форма с желаната от вас услуга. НИГГГ ще се свърже във възможно най-кратък срок с детайли относно вашата поръчка.

requestaquote-button-bg

Вашето мнение е важно

Сведенията, които ще ни доставите за Вашето населено място чрез този Въпросник, ще бъдат използвани изключително за повишаване качеството на превантивните мерки.

fillupquestionaire-button-bg

Dog