Български
English 
Общонационална оперативна дейност на НИГГГ
Основен стратегически приоритет на европейската политика в областта на науката и образованието е подобряване състоянието на съществуващата и създаването на нова модерна научна инфраструктура. Постигането на тази цел има пряк ефект върху съвременното социално-икономическо развитие на обществото. Важен аспект на тази политика е поддържане на съвременна научна инфраструктура за мониторинг и превенция на природните и антропогенни рискови процеси.
Националният институт по геофизика, геодезия и география (НИГГГ) при БАН оперира и поддържа единствени по рода си национални мониторингови мрежи: сеизмична мрежа, мрежа за силни земни движения, перманентна GPS/GNSS мрежа, мареографна мрежа за мониторинг нивото на Черно море, мрежа за мониторинг на ултравиолетовата радиация и озона. Неразделна част от НИГГГ са Националната магнитна обсерватория “Панагюрище” и Националната геодезическа обсерватория Плана”. Обработката и анализа на данните от инфраструктурните мрежи и обсерватории позволява извършване на непрекъснат мониторинг на процесите и явленията в земната кора и околоземното пространство и има важно значение за превенцията на рисковите явления.
Национална сеизмична мрежа. Националната Оперативна Телеметрична Система за Сеизмологична Информация (НОТССИ) е проектирана и осъществена през 1980 в Геофизичен институт на БАН. През 2005 е осъществена цялостна модернизация на Националната Сеизмологична Мрежа (НСМ) и по настоящем НСМ оперира на основата на модерна цифрова мрежа от 15 регионални сеизмични станции и 3 локални сеизмични мрежи (ЛСМ “Козлодуй”, ЛСМ “Провадия” и ЛСМ “ДунавскаТрансгр. Система “DACEA”). Това е единствената у нас инфраструктурна телеметрична система, определяща в реално време параметрите на земетресенията в България и околните земи. Оперативната информация се предоставя на държавната администрация, на обществеността, медиите и всички други заинтересовани ведомства и участва в международния научен обмен.
НИГГГ е координатор на Националния център за данни към МВнР във връзка с Договора за всеобхватна забрана на ядрените опити.
Национална мрежа за силни земни движения. Състои се от 33 акселерометрични станции с перманентна регистрация, разположени в станции от Националната сеизмична мрежа и в строителни конструкции от различен тип. Информацията се събира в Център за обработка и анализ в НИГГГ. Резултатите се използват за оценка на сеизмичния риск на населени места, сгради и съоръжения.
Национална перманентна GPS/GNSS мрежа. Състои се от 28 перманентни станции. Чрез обработка и анализ на измерванията се осъществява мониторинг на съвременните движения и напрежения на земната кора, геодинамични и сеизмотектонски изследвания и оценка на сеизмичния риск. Резултатите от обработката и анализа на измерванията от перманентните станции се използват и за контрол и поддържане на Държавната геодезическа GPS мрежа на Република България.
Национална мареографна мрежа. Съвместно с Агенцията по геодезия, картография и кадастър на МРРБ и Института по океанология на БАН, НИГГГ поддържа Национална мрежа от мареографни станции по българското крайбрежие на Черно море – във Варна, Бургас, Иракли и Ахтопол. Мареографните станции осъществяват постоянен мониторинг на нивото на Черно море. Резултатите от обработката и анализа на измерванията са важен фактор за оценка на последиците от глобалното затопляне. На сайта на НИГГГ се публикуват стойностите на нивото на Черно море във Варна и Бургас в реално време.
Национална йоносферна служба. Извършва непрекъсната регистрация, обработка и анализ на състоянието на йоносферата над страната. Въз основа на тези наблюдения се изготвят краткосрочни (24 часа напред) и дългосрочни (месечни) прогнози на условията за късовълнови радиовръзки на територията на България за Министерството на отбраната и всички заинтересовани ведомства. Данни за състоянието на йоносферата ежедневно се изпращат в международния йоносферен център за съобщения IDCE (Полша).
Йоносферна станция “Плана”
Националната мрежа от станции за наземни измервания на биологично активната слънчева ултравиолетова (УВ) радиация разполага с три постоянни станции, разположени в гр. София, с. Шкорпиловци и в Геофизичната обсерватория “Витоша”. Ежечасно се обновява информацията за нивото на биологично активната УВ радиация на интернет сайта на НИГГГ и се предоставя 24 часова прогноза. Две преносими апаратури се използват при кампанийни измервания и за сравнителни измервания.
Системата за прогнозиране нивата на тропосферен озон в атмосферния въздух е напълно автоматична и е базирана на съвременни и световно признати модели. Тя ползва в пълен обем националната прогноза на времето и прогнозира нивата на приземния озон за 2 денонощия, като изпълнява нормативните и европейско признатите критерии за качество на прогнозата. Обновява се на всеки 12 часа и е общодостъпна на интернет сайта на НИГГГ.
Палеомагнитната лаборатория е единствената в България. Оборудвана е със съвременна специализирана апаратура за измерване и анализ на магнитните свойства на скали, седименти, почви и археологически останки от печена глина. Създадена е и се актуализира база данни за стойностите на древното магнитно поле на територията на България за последните 8 000 г.
ГИС центърът за географска информация към Департамент “География” събира, обработва, анализира и представя географски данни за нуждите на управлението на страната.
Националната геомагнитна обсерватория “Панагюрище” поддържа единствения у нас международен геомагнитен стандарт чрез непрекъснати абсолютни и релативни геомагнитни измервания. Член е на световната мрежа от цифрови геомагнитни обсерватории INTERMAGNET. Геомагнитната служба е определена за национален орган за създаване и поддържане на магнитния модел на България.
Националната геодезическа обсерватория “Плана” е оборудвана с уникална астрометрична и астрономическа апаратура, GPS/GNSS приемник, сеизмометър и акселерометър, йоносферна и автоматична метеорологична станции. Извършват се измервания за моноторинг на слънчевата радиация и околната среда по национални и межа.
Геомагнитната Обсерватория “Панагюрище”
е единствената магнитна обсерватория в България за регистрация на геомагнитното поле. В продължение на 60г. в обсерваторията се прави непрекъсната регистрация на геомагнитното поле и абсолютни измервания. От 2007г. Обсерватория Панагюрище е пълноправен член на световната мрежа от магнитни обсерватории INTERMAGNET. Геомагнитната служба е оторизирана за изготвяне и поддържане магнитния модел за България. Основни потребители: Военно-географската служба към МО и Агенцията по кадастър. Осъществявани дейности в Геомагнитната обсерватория: 1) Непрекъсната регистрация на вариациите на геомагнитното поле; 2) Абсолютни измервания на компонентите на земното магнитно поле; 3) Създаване и поддръжка на геомагнитния модел на България чрез абсолютни полеви измервания; 4) Геомагнитни изследвания за геоинженерни цели. Магнитометричната мрежа SEGMA (South European Geomagnetic Array) стартира през 2000 г. като сътрудничество между Institut für Weltraumforschung (IWF, Graz, Austria), Space Physics Group of the University of L’Aquila и НИГГ-БАН, посредством научно споразумение за сътрудничество. Основната цел на тази магнитометрична мрежа са наблюденията в ULF диапазона и изучаването на динамичните процеси в земната магнитосфера, произтичащи от взаимодействието й със слънчевия вятър. Тя играе изключително важна роля и за изучаването на геофизични процеси и геомагнитни пулсации в ултранискoчестотенния диапазон, имащи йоносферен и литосферен произход, което я прави уникална по своята същност. В обсерватория “Панагюрище” е инсталиран трикомпонентен search-coil магнитометър, опериращ в честотния диапазон 1mHz – 5Hz.
Прогноза на Химичното Време. Системата е автоматична и се базира на световно известните числени модели WRF (мезометеорологичен прогностичен модел) и CMAQ (дисперсионен модел с отчитане на атмосферната химия). Емисионните данни за големите области са подготвени от холандския институт TNO, а за България и по-малките области се използва инвентаризацията на българските емисии, подготвена от МОСВ. Граничните условия за външната област се получават от крупномащабната прогноза, предоставена от Финландската метеорологична служба. Прогнозата е за всеки час за три дни напред, започвайки от 0 ч. всеки ден, а районите на прогнозата са България, Софийска област и град София. Използван е телескопният подход с увеличение на разделителната способност на симулациите – от 9 км (България) до 1 км (София град). Резултатите от работата на системата се публикуват на сайта на НИГГГ.
На национално ниво основни ползватели на данните и резултатите от техния анализ са: Министерство на вътрешните работи; Министерство на регионалното развитие и благоустройството; Министерство на околната среда и водите; Министерство на отбраната; Министерство на външните работи; Министерство на културата; Министерство на земеделието и храните; областните и общински управи; НЕК и отделните енергийни производители.
