ИНФОРМАЦИЯ В РЕАЛНО ВРЕМЕ

gnss
Перманентна GNSS мрежа

Земетресението в Перник

На 22 Май 2012 в 03:00 часа Националната сеизмологична мрежа (НСМ), поддържана и обслужвана от Националния институт по геофизика, геодезия и география (НИГГГ) при БАН, регистрира земетресение в района на град Перник с епицентър на около 2 км югозападно от центъра на града. Земетресението е с максимален магнитуд около Мs = 5.8, дълбочина около 9 км и географски координати 42.58 северна ширина и 23.00 източна дължина (фиг.1). Според направените изчисления очакваното (теоретично) максимално въздействие в гр. Перник от земетресението е с максимална възможна интензивност от VIII степен по скалата на Медведев-Шпонхойер-Карник (МШК).

При проведените макросеизмични проучвания за реалното въздействие на земетресението в района на град Перник са установени редица случаи на максимална интензивност от VIII степен по скалата на МШК – предимно в пo-стари сгради в централната градска част и обикновени тухлени постройки, най-вече в село Дивотино. В останалите села, разположени по линията Мещица – Рударци, максималната степен на въздействие е VII-ма. Високата степен в относително по-отдалечените селски райони се обяснява със спецификата на излъчване на сеизмичната енергия по направление на изплитняване на разседната структура – североизточно от Перник към Витоша и Люлин планина.

Фиг.1

Земетресението е усетено много значимо на територията на цяла Западна България и достатъчно ясно в Централна България, както и в някои райони на Източна България. В района на гр. София (западните покрайнини) максималната интензивност на въздействието е VІІ. Толкова силно земетресение за района на гр. Перник не е документирано в сеизмичната история на страната. Последното по-силно събитие е с магнитуд М = 4.5 през 1965 г. За последните 31 години (времето от създаване на НСМ до сега) в Пернишката сеизмична зона са локализирани само няколко десетки микроземетресения и нито един трус с магнитуд М > 3.0.

Досегашните сеизмични изследвания не свидетелстват за пряка връзка между земетресенията по Пернишката разломна система и Софийската сеизмична зона, чиято висока активност се асоциира преди всичко с проявите на Витошкия разсед. До края на същия ден след земетресението в 03:00 часа на 22 май НСМ регистрира 29 усетени следтруса (афтершока). Само шест от тях са усетени в района на столицата, като най-силното е в 04:30 ч. с магнитуд М = 4.4. В 05:15 ч. става последният по-силен афтершок с магнитуд М= 4.1. За десетте дни след земетресението от 03:00 часа на 22 май НСМ регистрира около 650 следтруса в тази зона, болшинството от които са микроземетресения (с магнитуд М < 3.0). Най-силния от вторичните трусове е с магнитуд само М = 4.4. Трусове с М > 4.0 са четири броя. Земетресенията с магнитуд М > 3.5 са само 5, а тези с М > 3.0 – 12 на брой. Всички останали трусове (около 630) са от категорията на микроземетресенията – с магнитуд М < 3.0. Усетени в град Перник и областта са 53 земетресения (фиг.2), като последното по-осезаемо от тях (в 08:36 ч. на 30 май, с относително не висок магнитуд М = 3.4) е довело до отваряне на допълнителни пукнатини и повреди в някои вече по-сериозно пострадали къщи в гр. Перник и селата Дивотино и Мещица.

Фиг.2. Разпределение на усетените земетресения във времето по магнитуд

Направено е моделно изследване по Окада (1985), за определяне на сеизмотектонските и геометричните параметри на главния разлом, по които е станало разкъсването, като за еднозначното решение е събрана геоложка и тектонска информация, и са направени теренни наблюдения. Полученото решение от моделното изследване (Фиг. 3) показа, че земетресението е предизвикано от разкъсването по един нормален скрит на 3 км под повърхността разсед, с азимут 124°, наклон 49° и дълбочина на огнището 9 км. Величината на разкъсването в огнището в дълбочина е 30 см, без видима изява на повърхността. Теоретичните вертикални премествания на земната повърхност са в много ограничен район около епицентъра и с максимална стойност 3 см на пропадане и 1 см на издигане Фиг.3. Теоретичните хоризонтални премествания на повърхността са незначителни (от порядъка на милимитри) и с максимална стойност 1 см.

Фигура 3. Модел на теоретичните вертикални (с изолинии) и хоризонтални (със стрелки) ко-сеизмични премествания. Разломът е представен със жълтият правоъгълник.

Проведените на 22, 28 и 30 май 2012 г. огледи на най-силно засегнатите от земетресението райони (Перник, Драгичево, Рударци, Дивотино, Мещица, Бяла вода, Батановци и Радомир) и първоначалните анализи дават основание да се направят следните заключения относно степента на повредите и характера им:

  1. Сградите, които са осигурявани на земетръсни въздействия чрез прилагане на противоземетръсните норми, не са претърпяли конструктивни повреди. Това се отнася за цялото многообразие от строителни системи – скелетни стоманобетонови, едропанелни, едроплощен кофраж, пълзящ кофраж, пакетно повдигани плочи и др. (сн. 1, 2, 3 и 4).

сн.1

сн.2

 

сн.3

сн.4

  1. Сгради, които не са проектирани и осигурявани на земетръсни въздействия, но при изграждането им са спазвани елементарни строителни правила, са получили незначителни повреди. Обитаването им в бъдеще не предсавлява непосредствена опасност. Необходимите ремонтни дейности са незначителни и със ниска себестойност. (сн. 5 и 6).

сн.5

сн.6

  1. Значителни повреди са настъпили в сгради (обикновено в селата), които не са проектирани и осигурявани на земетръсни въздействия и при изграждането им не са спазвани елементарни строителни правила. Най-често наблюдаваните повреди в сгради с двускатни покриви са срязване на зидариите между последната плоча и покривната конструкция. Причината за това е, че стоманобетонната конструкция (колони и пояси) не продължава над последната плоча. Тежките покривни конструкции лягят непосредствено върху необрамчени зидарии и предизвикват характерните Х-образни пукнатини. (сн. 7 и 8). При сградите с четирискатни покриви се наблюдат хоризонтални пукнатини на границата между последната плоча и тухлената зидария под покрива. (сн. 9 и 10).

сн.7

сн.8

 

сн.9

сн.10

Обитаването на етажите под последната плоча не крие големи рискове. Ремонтните дейности са спешни и със значителна стойност.

  1. Значителни повреди (тотално срязани и “разкопчани” тухлени зидарии, частични разрушения) са претърпяли неосигурявани на земетръс сгради, без стоманобетонни елементи (пояси, колони и др), построени със строителни разтвори с много ниска якост (понякога от кал). Тези сгради са потенциално опасни. Възстановяването им е икономически неефективно и трябва да бъдат разрушени. (сн. 11, 12, 13 и 14).

сн.11

сн.12

 

сн.13

сн.14

  1. Характерни повреди (Х-образни пукнатини в тухлените зидарии по посока на главния трус) са претърпяли и високите трафопостове (сн. 15 и 16).

сн.15

сн.16

Основният извод от предварителните анализи е, че сериозни повреди е претърпял сградният фонд (основно в селата), изграден незаконно, без проектиране, без осигуряване по изискванията на противоземетръсните норми, без спазване на елементарни строителни правила, с използване на некачествени строителни материали и нискоквалифициран персонал.

 

Онлайн гео услуги

Оттук можете да изискате извършването на различни платени услуги от Националния институт по Геофизика, Геодезия и География. Посетете долния линк и попълнете електронната форма с желаната от вас услуга. НИГГГ ще се свърже във възможно най-кратък срок с детайли относно вашата поръчка.

requestaquote-button-bg

Вашето мнение е важно

Сведенията, които ще ни доставите за Вашето населено място чрез този Въпросник, ще бъдат използвани изключително за повишаване качеството на превантивните мерки.

fillupquestionaire-button-bg

Dog